ОГЛА̀ШАМ СЕ, -аш се, несв.; огла̀ша се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Огласявам се. „Зандане, пусти остали, / тук ли е Донка убава?“ / Донка се сама оглаша: / „Тука съм, мамо, тука съм“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 197. Що не се оглашаш, кига те ока човек? СбНУ ХLIХ, 781.